сряда, 20 октомври 2010 г.

Накратко ще рече: на ход сте вие...

Съобщавам ви, че Феята умря.
От днес сами поливайте цветята,
сами лъжете своите деца,
че Дядо Мраз прелита край Луната
(и тя не плаче нощем, ами пее),
сами режете острите си нокти
(или ги гризете, ако щете,
стига само да не плашат котките)!
Защото снощи Феята умря -
удави се, заспивайки в капчука,
където търси капчица роса,
за да познае чистото. Събути
сами търсете в пода от стъкла
чудото, спасяващо Снежанка.
Че Феята завинаги умря
и вече не дресира пепелянки.

И вече съм си у дома...

Между планетите на хората те спрях,
защото те познах като Човека
(косата ти бе огънче, в дланта
понесъл бе едно небесно цвете -
крехко и красиво, и добро).
С ръка посегна - в моята го пусна,
светло се усмихна, а пък то
погълна всяка празнота изкуствена,
а после се протегна, вкорени
всичката си топлина в душата ми...
пресрещнах те из хорските звезди
и само в теб познах Земята си.

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Защото се нуждая от природа

Прощавайте, но много ми се иска
да вървя наред и да ви пляскам
по някоя и друга мисъл
в тия стилно и модерно мляскащи
мутри, прикрепени към главата,
та дано ефект да се получи
и наместо да изсмуквате Земята
да станете човешки ручеи.

Вместо кърлежи на плячка случили.

Безнадеждно е

Днес пак съм тиха като дъжд,
дошъл нагости в ранна утрин.
Навън е още много пусто
и е свежо. След минута
ще протегнат сънени ръце
младите към слънце ново
и тревата ще расте
с надеждата за топла воля.
А аз съм тиха. Като дъжд
умея само да протичам.
Жадувам те, дано веднъж
поне без капки те обичам...

"Не знам какво да ти кажа"

Защо не кажеш (нещо) просто,
че ще ни направиш бъдеще,
че (ще) виждаш "не-нарочното"
и лицемерните петна по(д) думите;
че делата са дела
защо не кажеш? Хвърлен камък,
че е казаното "ей така"

и падне ли - дълбае яма...

Не виждаш и мълчиш сега,
но "после" е огромен залък.

На мен ми свършиха вълшебствата

По празното ще знаеш, че ме няма.
Стане ли ти пусто от широко,
а чаршафът на студена яма
като очите и сълзите ми дълбока -
тогава ще узнаеш, че ме няма,
че някак най-внезапно съм изченала...
докато си бил на работа
на мен ми свършиха вълшебствата.

И днес повече от всякога съм аз -

с други думи "най-обикновена"
без сложното обичане и страх.
Елементарна съм(,) сама. Без тебе.

петък, 8 октомври 2010 г.

От нищо – нещо (а обратно?)

Обичам. Да се правя на глупачка
от дни даред до болка ми отива -
откъсвам си езика. И го мачкам.
А той кърви с болежа на коприва.
По кожата, по раните, ръцете
(и всичкото, което нацелува,
защото ме обичаш), по сърцето...
познавам колко скъпо ще ми струва
да обичам(,)
да се правя на глупачка.
В джобовете нямам ни монета.
Как със нищо да ти плащам,
щом е Нещо пепелта в сърцето ни?...

И ребрата се чупят (преди да зараснат)

Като си тръгна, страшно ще боли,
но едва ли ти за мене ще заплачеш.
То мъжете сте човеци - не жени -
и за вас различно всичко значи.