Признавам си: страхувам се от теб.
Страхувам се от твойто безразличие!
Изолда героически у мен
не иска да умира от обичане.
Тя иска да живее! с любовта,
със вражеския пол, със своя Тристан;
да му роди две слънчеви деца,
които буквата му криво да изписват
и да бъдат горди от това.
Страхувам се, че няма да успея
навика да променя
и после
(ще сме сенки)
"о, Ромео..."
