гледам си на чай, броя прашинки,
бърша пръсти в бялата зора
и мислите си запечатвам в снимки
(наместо да ги хвърля). От опашки
котешки сглобявам си пътека -
зад ъгъла ще свърнат и безстрашно
ще бързам към завоя. От портрета
на ален мак в душата прокървявам
и после дълго зайчета рисувам,
които по вълните бягат
да се спасят от хищните акули.
Понякога на босо стъпвам тежко,
заоблени клавиши правя плочките,
прескачам всяка втора грешка
и опитно си замаскирвам точките.
Понякога дори лепя крилцата си...
