сряда, 8 февруари 2012 г.

Простичко е

Защо ми ги говориш тия ласки?
Защо поднасяш ми неприемлѝвото?
Ти за мен си само маска.
Поредната лъжа сред живите.
А на мене ми се слуша
истината. Прости думи,
в които можеш да се сгушиш
и просто тихичко да Бъдеш.


Защо ми ги говориш тия ласки?
Гласа ти не мога да чувствам.
Отивам да търся душата си.
При баба и дядо. Сред кръстовете.


Ще се моля... дано ми отвърнат...

Безпразници

Изобщо не страдам.
Изобщо...
Даже хич.
Даже никак.
Реших да опитам задочно -
от домошар станах на скитник...


А ползата?!
Минус същински.
Липса, пусто и празно.
Как изобщо помислих,
че мога
да стана на празник?!


Делник съм.
Сив и невлюбен.
Омагьосан
кръг сатанински.
Изобщо не страдам.
Напълно
наясно съм с всичко.
И с всички:


повикат ли, ти оглушавай,
помахат ли, просто не виждай,
иначе ще те запалят,
за да плюят във твойто огнище.


Ще духнат сивата пепел,
вятърът ще те поеме
и от обичаен човек
ще се превърнеш...
във делник.