Към човека

Ще обърна лъжите ти в истина.
Те са леки! /както и ти/
Не ме гледай в очите със изстрели.
Нямам страх от подводни скали.
А и твоите много напомнят
на пясък, слепил се от жал.
Ще те духна и ти като облак
си далеч отсега отлетял.
Не посягай със щипките рачешки.
Затъпяват се в мойта душа.
Ти си ледена топка. От навици.
Си замръзнал. Аз ще те стопя.
За да капнеш в очите на времето
и да видиш, че си само миг…
Ще превърна лъжите ти в истина.
Те са леки... /какъвто си ти!/

2008 г.

Забити в петата на света

„аз съм от тия,
дето са твърди -
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не -
на страхливите.“

Станка Пенчева



Страховете за крилата са бръснач,
наострен във точилото на болка,
а колко малко трябва за това -
една любов, една самотност - ролка
във косите с кичурче от гордост
/с корени, дълбоки до сърцето/
Колко малко трябва за това
да се огънеш и да го усетиш
по върховете си пренацъфтели
и той да ги до-о!-обезглави,
страхливите са гъвкави до долу,
а твърдите посрещат го с гърди
бръснача – да ги счупи през средата,
а сетне на парчета под краката
да станат и светът да ги върви.
10 Март ‘09