.

Тъжна съм. От твоето присъствие -
рее се мъгливо като дим.
Умора се е струпала на устните
и е трудно даже стон да се роди.
Като буря вътре се чувствувам -
клони, пясък и вода -
начупена, накъсана.... вихрушка,
която е намерила стена.

.

Ще чака и ще иска онзи вятър
да разроши нашите коси,
но вече сме големи с теб, Приятелю,
и тиха суша дните ни топи,
а нощите самотни като пясък
от ръцете ни текат... като реки.

.

Вечно няма. Сигурна съм вече,
щом и твойте ласки се стопиха,
аз съм просто временно човече
със спомени за Някого в очите.

.

Имам нужда от защита,
можеш ли да долетиш?
Само с дъх ще те попитам
и ще падна. Ти мълчиш...

.

Самотата не е решение!
Не бягай в сълза да прегърнеш
малкото свое доверие
към света и съм себе си...
Тъжно е!
не прилича и грам на спасение.

.

Дълъг път, нанизан от желания
и капчици от търсещи очи -
имаш ли в гърдите обещание,
издишай го във моите гърди...

.

Щом очите ми гледат
в твойте щастливо,
аз зная, че твърде много съм пила,
аз зная, че твърде съм влюбена в тебе.
Глътка след глътка... не е за броене.

.

Напукана съм като карамел
по зъбите на твоето обичане.
Защо и как успяваш в мен
да направиш прах от всичкото,
което ме придържа за ръцете ти,
което ме привързва към очите.
Напукана съм. Днес е ден
да помълча /неистово/.

.

Доброто настроение е мак,
който устните ти пак е наокичил
и просто зная си, че няма как
да не ми се предаде... обичам те.

.

Навън покапал слънчоглед е
и е топло, и е златно.
Колко ми напомня теб
/една златистомедна капка/
и когато ще залезе
ще ми донесе цветя
като рози кръвчервени,
като твоите уста.

.

Душата ти безмълвничко ще пуска
в тебе и последния удавник,
защото истинските никога не случват
на други като тях, дори по празници.

.

Прелива Съдбата от чаша във чаша,
а помежду им капки хвърчат,
дано да съм, Боже, от тези нещастници,
които ще паднат, за да напоят!