понеделник, 2 ноември 2009 г.

.

Напукана съм като карамел
по зъбите на твоето обичане.
Защо и как успяваш в мен
да направиш прах от всичкото,
което ме придържа за ръцете ти,
което ме привързва към очите.
Напукана съм. Днес е ден
да помълча /неистово/.
Събрала в капчука в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)