*На камък

Виновна съм, че с тебе се напивам
/ти си като розова отрова/.
Нещо между лед със много уиски
покрай чашка вино с ром и обич.
Назаплел си ми езика. На небцето
го залепна с тихия си поглед
/как да изтрезнея. по прищявка?
Безсилна съм пред течния ти огън,
с който ме заливаш и.../
Удавяш.
Всичките ми думи. На цигара
много ти приличам? Димни кодове
в мене разтреперват и прогаряш...
Как ли ме улучи сред мъглата
няма и пияна, по човешки?
Докато се вдигне... си отхапал
раните и тръгнал си. За вечно.

*Моравото - цвят за тайни

Стрелките са... в часовник уморени.
Часът не е ли час да се брои?
Не по сняг, а в мислите за тебе
съм заспала будна, призори,

защото няма сън, във който бяла
да те взема в жадните ръце
и се блъскам в скрежно огледало,
а тялото ти е отвъд. Боде.

Чак до кръв букетът във леглото.
Покапва от очите ми тъга.
Силно ли ухая на самотност?
/моля те, бъди добър, ела

този път/ аз мога да ни сбъдна -
да сглобя от пъзела душата,
ала ти обръщаш гръб...
и сънуваш. 6 е. От мъглата

стъпките се губят в морав път...

*Сбъдни ме

Когато падам във очите ти
и търся нежното си име,
ти недей го говори,
а сбъдни го,
а сбъдни ме...

И щом се спусна по страните
на лицето -
докосни ме.
Като капка ме обичай.
Прегърни ме,
целуни ме;

За да мога да съм дъжд,
ти звънливо изречи ме
само с устни,
само с дъх
само с себе си...
Сбъдни ме!

*Малко преди 42

Всяка сутрин
във мене си влюбен,
а пък аз
те обичам следобед.
Колко странна любов -
от разсъмване
до разсъмване
все я говорим
с пръсти, с кафета
с усмивки,
понякога с думи
дори
се е случвало
с късче разбити,
но безкрайно взаимни
мечти.
И е топло и тихо,
когато
слънцето в нас
се протяга...
Това е животът,
накратко,
всичко, което остава

вътре, дори щом е тъмно.

02.06.'09

*Картина

Мириша на любов
/ала от тъжната/
и сякаш се забравих там
/у вас/,
във всяка част
на твойта къща
/на теб, на теб
във всяка част/,
във стрелките на
убития часовник
/времето така и не отгледахме/,
със теб така ми се говори
/така
ми
се
прегръща/.
Едрите
капки тишина
ще станат ручей,
лампата ти
с мен ще отнесат
в замъглената страна
на твоя поглед,
в онази
/най-невиждащата част/,
където и вратата
ще е куче,
очакващо стопанина
от гроба,
да
се върне,
да посочи с пръст
шала с топлина на огън...
но кого ще стопли
тънкият воал,
щом у теб
е вече клада?
Забравих се
у твоята душа
като цвете
в чужда ваза.

03.06.'09

*Забравена...

По спомените ходя боса
в твоя още влажен сън,
дори да ме души до болка -
тук ме има, тук ще съм.

Дори когато не усещаш,
че сянка в стъпките ти стъпва,
аз не мога да изчезна.
Ти във мен ще се препъваш.

...и да не знаеш за момента -
Забравените правят лентата.

23.10.'09