*Свят

на Вальо

...на устните ти - полският синчец,
останал там от обич на косите ми,
усмихВа се. дъхти на карамел
дирята ти в космоса /и миглите/.
проблясък. като мълнии мигновен.
такъв е и размАхът на крилата ти.
вселените, звънтящи са у мен,
въртят земята със напрегнато очакване
у тях да светнеш. от зениците - въЛни,
поглъщащи безумно и със жажда
всяка суша и вода. за шир
говори силното ти, тътнЕщо прераждане
на морското сърце. и на душата.
тя е ритъмът на лудите ти вери,
които със делфиНите припяват
как мечтите са ти много над пределите.
в ръцете не танцуват ни лъжи,
ниТо грешките на сляпата къртица.
сурови, истините страдат със усмивки
и с плясъка, свободния, на птиците.
а на устните тИ - дива свобода,
която аз обичам. и в ръцете ти.
ти, с име неувяхващо и с жар
не заспивай никой път в куба На времето!

безграничен мой,
ти само свой си, Свят!

а зВездите плачат, да си ничий!



* едно по-пълно и истинско значение на Св.

2008 г.

в N ера (4)

на моята Венера

Липсваш ми. /поставям само точка/
И чакам да се върнеш с оня вятър,
който си била във мойте нощи
/помня как се смееше, Приятелко/.
И зная, че не ти е никак леко
някъде в света да се преструваш,
дланите да блъскаш надалече,
докато във клетчица и труд
дните ти протичат. Много вече…

Думи съм измисляла за тебе,
колкото побира ми сърцето.
Кънки ще ти купя и по лед
дано във някой сън със теб се срещнем
/толкова ми липсваш. На небцето ми
крепи се оня писък ненормален,
който е стрела в крилете,
много искам твоето сияние
в облаците пак да ми просветне/...

Точката си търси малка стълбичка,
за да стане проста запетая.
Идвай си, Хвърчило /и наум
ще призная малката си тайна/!
Търся те в очите с много ласки,
моя Слънчогледена и Истинска
/само крайчеца на твоята опашка
понякога аз виждам бегло в мислите/...

08.08.2008 г.

в N ера (3)

на моята Венера

С по две черешки на ушите
пристъпваш в моята душа.
Като птици са очите ти
и в света от шареност летят,
пеейки за нощни лампи.
Чувам как усмивки тичат.
С звънък смях вместо обувки.
Танцуваш пролетно в тревичките.
А пейките са асансьори...
Легнеш ли на тях, аз зная,
поглед ще отправиш горе –
при звездиците от тайни.
И пак ще цъфнат слънчогледи
във косите ти. Познавам
твоите лъчи у себе си.
Обичам те, че се раздаваш!

Ти най си дивата череша,
а листенцата ти са от песни
с мекота на таралежче –
кълбо глухарчета и нежност!

01.03.2008 г.

в N ера (2)

на моята Венера

Ези и Тура /двата края на шала ти/
топлят /с усмивки/ твоята пъстрота
като детски лунички в огледало на вятъра.
Ти се смееш и звездно прегръщаш света.
Буф! Парапетите твойте пръсти изчакват,
реките отдолу да станат пързалки,
за да отвориш вратите на гарите
и с кънки да пишеш осморки /безкрайности/.
От вагона последен най-отзад да помахаш,
че пак ще се върнеш, че ще летиш.
Обратно - напреде пързаляш се всякога -
стабилно красиво - непрофесоналист.
Ези и Тура... всички песни избираш.
По релси припламват светкавици куп
и молят /учтиво, щурачно/ да вземеш
като в взор планините, тях /светулките/ в скут...

10.01.2007 г.

в N ера (1)

на моята Венера

Снегът ти е девствен и цял.
Белотата му птици осейват
с осанки на сладка печал,
коя към сърце ти посегва.
Не пуска. Парк, козирка,
щипки в ръцете ти скрежни...
А ти се усмихваш така,
както детенце поглежда
цветните, пълни дъги
и смее се звънко, сърцато.
Пътуваш. /по-скоро летиш/
Всяка стъпка ти е Свободата...

07.01.2008 г.

Прегърнато слънце

на Niksy

Така си близък на душата ми, Чист лъч.
Недей се мята в паяжини нощни.
Нима не сещаш как горчи дъждът,
когато тръгваш от душата си изгонен.
Още…

Първи стъпки и отеква скръб.
Не се препъвай във моряшки възли.
Ти си този, който ги е чул
как се молят и болят да ги развържеш.
Не се теши с въжета край лъчите си.
Не е право, не е на сърцето
да го пробождаш с четири стени
и всяка да го блъска у насрещната.
Недей угасва, колко си красив!
Отвътре пълен с толкова надежди…
Като гарван с черен дъждостих
не се отказвай облак да преследваш,
че той е в теб. Бялото му лее се
и снегът надолу се увлича.
Мек и лек. Като капки езерни,
които чисто, като слънцето, обичат.
Така си близък на душата ми, Чист лъч.
Недей се мята в паяжини нощни.
Нима не сещаш как горчи дъждът,
когато тръгваш от душата си изгонен.
Още…

2008 г.

И защото Ти /Човек/

на майка ми


И защото ти човек
си ме поискала, родила,

Човек си ме живяла,
такъв си ме погребала,

изпращам ти звездите,
нощем теб да те завиват

и мъка да удавят ти
в човешките тешения.

И защото си будувала,
кога била съм трескава

от болести /вина,
любов или пък скръб/,

ти пращам месечината
със сребърна си прежда

да ти сплете човешката
опора за гърба.

И защото ти си пяла ми
усмивки и обятия,

кога била съм тъпкана,
обидена, боляща,

аз пращам ти Вечерницата
/моето разпятие/

да крепне ти сълзите,
стените, празнотата им.

И защото съм изстинала,
заровена, мълчаща,

от никого не търсена,
никому потребна,

на теб ти пращам /всичко/
аз човещината си…


Ти Човек си ме родила,
живяла и погребала…

10.01.2008 г.

"Боль всегда с тобой" /28.05./ (триптих)

на баба

1.
“Где я стою, тебя там нет”

Викат ме птичите песни,
кръв от ушите ми пият.
Някъде – много в небето -
аз към тебе се взирам.

Бялата роба облекла,
Ти се усмихваш, нали…
Може ли да те погледна?
А ще ме гледаш ли ти?

Нощният полет е дълъг.
Плътен като’ първи сняг.
Търся добрата ти дума…
Ще споделиш ли с мен топлия смях,

както го правеше? Всякога…
С ведрите сини очи.
Като във моноспектакъл
сцената с дъно е. Ти…

Помниш ли моите пакости?
Малко голяма съм днес…
В сърцето ледът ми не капва,
но помня и твоята “мен”

колко наивно озъбваше
кривите зъбки. Прости…
Заложих капана за сънища.
Чакам да слезеш. Дали?!

Искам да бъда глупачка,
която вярва в това,
че твоята роба от ласки
ще седне край мойта глава,

а сетне, по-мека, ръката ти
ще ме погали, помилва…
Защо ли когато порастваме
мечтите ни някак изстиват?!

Искам да видиш, че чакам
години след наш’та раздяла.
И птиците вси да прегракнат
за мен ти не си закъсняла.

...в името наше те виждам...


2.
“Открой глаза”

Отблясъкът от локви е корав.
Споменът за теб не ми достига.
Виждам малко Ти във мойто Аз -
блага, кротка, търпелива.

Напев ли си от огнена река…
Шокираните капки в мен попиват.
Колко искам да си у дома
и да ти попея до заспиване

с радиото в нощите. Безсънни.
Още са очите ми на болки.
Винаги съм с теб. На пъзела.
Броят части, ти кажи ми, колко е…

Липсва ми по някоя. Сълза.
Имаш ли мечти? Недей да бягаш!
В облаците чака ми кръвта,
а имам нужда с нея да си лягам,

за да спомням парк, лъчи и обич,
питчиците от Четвърти блок…
Толкова небрежен е животът,
колкото внезапно блъска в СТОП!


3.
“Это мне не снится”

Липсите убиват, както вятър
брули плодове, бере листа.
Но е празна моята ливада
и от лято дълго прежълтя.

Повече от Есен. Сок от Сладки
като блян крайустните топи.
Корените ми са ми крилата.
Цялата земя е моят мир.

Ако искаш, назови ме “Круша”
и кажи, че дръжката ми крива е.
Само със очи ще те изслушам…
и ще падна близо до Масивите!

2008 г.

Дядовата ръкАвичка /писмо до Теб/

на дядо

Отиваш си...
Когато те посегна.
Виждам стъпките във споменната прах.
Помня как в очите ти все сядах.
И ти ме люляше. Със мъдрия си смях.

И как ръцете ми във твоите се гушкаха,
както котето във детските крака.
Отиваш си.
Но аз съм се научила
и в всяка своя крачка те държа.

Несломимо. Както ти ме пазеше
и още от безгрешни ме тешиш.
...Човекът е човек, когато падне.
Защото става! и опитва да върви...

Защото... ми показваше Живота
с неговата истинска цена,
аз те следвам и съм много горда,
и обичам, и даже съм Сама.

Отиваш си…
Където не е време.
И не е редно да се подслоним:
Аз - на твоите люлящи колене,
Ти - в моя смях, на малкото ми дни,

които чакат още да познаят
и да оставят своята следа.
Отиваш си…
Но в мене си останал.
Ръката ти е в моята ръка…

2008 г.

Завещание

на сестра ми

На моята сестра света оставям!
Той ще и’ отива. Тя небесна
с облаци, луни и петолъчки
често в мене цялата проблесва.

Тя с мидички и бисери, със пясък
може и морето да завие…
Моята сестра е от русалка
по-любяща, по-свободолюбива.

Моята сестра пристъпва боса.
Тя говори и с тревите, със цветята
и носи на дръвчета всяка пролет
оригами с медни аромати…

Тя не е суетлива и не плаче…
За да удави литналите птици.
На моята сестра света оставям.
Той ще и’ отива. Тя е Всичко!

2008 г.

Към тебе по вятъра стъпвам

на сестра ми

Щом бледата свещ на луната
през тихи прозорци засвети,
гласът ти ме води. Нататък.
Изпускам света от ръцете си...

И трепват безсънно стъклата.
От звънкия меденен шепот.
Роси ми дъхът стъпалата,
сетивата цъфтят неусетно.

Да стигнат най-свежи в косите ти,
където свещта ще угасне
и светът ще се върне в ръцете
/самотно/ изгряващ. Прекрасен...

2008 г.

Далеч си /наши остават звездите/

на сестра ми

Претърсвам луната за твои въздишки.
Ти там си ги скрила, нали?! Не, не питам.
Подсказвам ти само, любимо момиче,
че наши остават звездите...

Гъстите облаци – тези в очите ти –
пак ги прегръщат (аз пак се стопявам
в твоите мисли), твоите сънища
са ореоли на лунно сияние.

То е навсякъде. Сгушват се птиците.
В сините нощи от Обич. Не питай.
Колко въздишки открила съм. Всички!
...и наши остават звездите...

2008 г.

Над мен!

Слънчолина

на сестра ми


Да ме надживееш, надобичаш.
Изпитай всичко, повече от мен.
Някога ще се превърна в Нищо…
но винаги ще се прегръщам в теб.

Оглеждай се… посоките те чакат.
Навсякъде ме питат “Тя къде е?!”
Аз им отговарям без уплаха,
че скоро ще ги хванеш, ще ги слееш.

И те се смеят, толкова са истински.
За друг не виждам с техните очи.
Знаят колко много те обичам и...
нетърпеливо те подканят, продължи.

/Не си за страх, той е твърде малък -
недей му дава своите мечти!
Познавам се в последния ти залък
и щастлива съм, че той ще те държи.../

Когато аз превърна се във Нищо,
завинаги прегърната във теб,
Ти не спирай, толкова красива си,
надобичай ме, пък и ме надживей.

2007 г.