на моята Венера
С по две черешки на ушите
пристъпваш в моята душа.
Като птици са очите ти
и в света от шареност летят,
пеейки за нощни лампи.
Чувам как усмивки тичат.
С звънък смях вместо обувки.
Танцуваш пролетно в тревичките.
А пейките са асансьори...
Легнеш ли на тях, аз зная,
поглед ще отправиш горе –
при звездиците от тайни.
И пак ще цъфнат слънчогледи
във косите ти. Познавам
твоите лъчи у себе си.
Обичам те, че се раздаваш!
Ти най си дивата череша,
а листенцата ти са от песни
с мекота на таралежче –
кълбо глухарчета и нежност!
01.03.2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар