"Но никога деца не ражда
Голямата любов"
Петър Алипиев
Краката си издрах, за да те стигна
в къпинака на Голямата любов.
Изпих кръвта си като тъмно вино,
в очите си дори потърсих Бог.
Из-яд-ох си сърцето. Стана тихо...
А после чух гласа на някой Друг:
Защо дъжди от всичките ти стихове?
Погледнах малкото човече в моя скут
и тихо му запях, и запрегръщах
своята, Голямата любов...
но каквото и да сторя, тя ще тръгне,
с друга да направи своя дом.
Няма коментари:
Публикуване на коментар