Ако някога

Ако някога в душата ти потъна,
ме ми подавай вятър за въже
/с него мислите ми биха се престрували,
че искам да изплувам вън от теб/,

ако падна във очите ти на длани,
целувките ти, ако заизтичат
/не ме прегръщай и не ми прощавай,
ще повикаш същото отричане/,

ако някога се спъна във сърцето ти,
не се сърди, не казвай “ще му мине”
/аз зная колко трудно кърпи времето
и не, не искам теб да те зашива/,

ако скоча от ръба ти на ресниците,
ако мигването твое ме побутне
/недей да плачеш, аз не съм убита,
и винаги ще идвам в твойто “утре”/,

ако случи се, дори по невнимание,
да се подхлъзна по пързалката от ласки
/ти недей случайно да ме хващаш,
и не слагай на контузиите ми маска/,

ако счупя се в ръцете ти от влюбване,
ако в твоите морета се размия
/не съжалявай, че сме се изгубили,
аз винаги у теб ще се откривам/,

ако някога раздялата ни случи се
и в платната ти отрова загорчи

аз сама със ветровете ще заплувам,
но вън от теб – не може! Забрави!

2008 г.