Теб съм стиснала в шепи.
/ти по кожата париш/
С студа на снежинки по детски уста.
Имаш вкус на обичане.
Приличаш на странник,
а следите от стъпките ти
са в мойта сълза.
Която трепери…
При звън на камбана
/сърцето ми/. Днеска
отново разби
и се разлюля
да се оправдава…
Недей се познава!
/отново си Ти/
Както винаги.
Стига...
стените ми удар.
Не обичам/е/ църкви,
а палиме свещи…
/и за теб си помислих/
когато се молех.
Да бъдеш свободен.
Да бъдеш насрещен.
...на всяка ми крачка.
Обичам да падам
само в ръцете ти.
Ангели снежни
с детска наивност
щастлива да правя
и да съм усмихната
право в сърцето ти.
Преливаш от шепи
с морска дълбокост.
Танцуваш във вените,
в косите ми...
Звън!
И ето те там.
Проблясък /най-ярък/
преди да потъна
в раз/редения сън.
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар