Не си отивай!
/де да вярвах в “сбогом”/
Целувам тихо твоите клепачи…
В полунощ
с тъгата си огромна.
На миглите ти с мигли ще поплача.
Незрението
в теб ще се разтвори.
Облачета звезден прах, светулки.
Само малко
/повече е Много/
да ме видиш /как сълзи цигулка/.
Тръгваш…
и на прага ми изправен
с кърпичка от спомен /в кръпки цяла/
попиваш мойте мигли
със “Прощавай!”…
/светулков мрак/ В “сбогом” де да вярвах…
/но не вярвам/
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар