на моята Венера
Липсваш ми. /поставям само точка/
И чакам да се върнеш с оня вятър,
който си била във мойте нощи
/помня как се смееше, Приятелко/.
И зная, че не ти е никак леко
някъде в света да се преструваш,
дланите да блъскаш надалече,
докато във клетчица и труд
дните ти протичат. Много вече…
Думи съм измисляла за тебе,
колкото побира ми сърцето.
Кънки ще ти купя и по лед
дано във някой сън със теб се срещнем
/толкова ми липсваш. На небцето ми
крепи се оня писък ненормален,
който е стрела в крилете,
много искам твоето сияние
в облаците пак да ми просветне/...
Точката си търси малка стълбичка,
за да стане проста запетая.
Идвай си, Хвърчило /и наум
ще призная малката си тайна/!
Търся те в очите с много ласки,
моя Слънчогледена и Истинска
/само крайчеца на твоята опашка
понякога аз виждам бегло в мислите/...
08.08.2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар