на дядо
Отиваш си...
Когато те посегна.
Виждам стъпките във споменната прах.
Помня как в очите ти все сядах.
И ти ме люляше. Със мъдрия си смях.
И как ръцете ми във твоите се гушкаха,
както котето във детските крака.
Отиваш си.
Но аз съм се научила
и в всяка своя крачка те държа.
Несломимо. Както ти ме пазеше
и още от безгрешни ме тешиш.
...Човекът е човек, когато падне.
Защото става! и опитва да върви...
Защото... ми показваше Живота
с неговата истинска цена,
аз те следвам и съм много горда,
и обичам, и даже съм Сама.
Отиваш си…
Където не е време.
И не е редно да се подслоним:
Аз - на твоите люлящи колене,
Ти - в моя смях, на малкото ми дни,
които чакат още да познаят
и да оставят своята следа.
Отиваш си…
Но в мене си останал.
Ръката ти е в моята ръка…
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар