Отпускам се в ръце на нощна лампа,
която мига бегло в коридора.
И мисля си, че тук си /не за кратко/,
и, струва ми се, с тебе си говоря...
Как навън ще съмне като изгрев
на някаква неистинска вселена.
Ти си стигнал тука, моят прилив,
аз съм ладия в водите уловена.
И не ща да бягам, нека ме полюшват
твоите очи /с вълни и нежност/.
Коридорът светло е напълнен
с моето усещане - химера.
Още миг и няма ги очите...
Вън е ден /един случаен отлив/,
който ми отнема теб с намигване...
и дланите /на лампа/ се пробождат.
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар