на сестра ми
Щом бледата свещ на луната
през тихи прозорци засвети,
гласът ти ме води. Нататък.
Изпускам света от ръцете си...
И трепват безсънно стъклата.
От звънкия меденен шепот.
Роси ми дъхът стъпалата,
сетивата цъфтят неусетно.
Да стигнат най-свежи в косите ти,
където свещта ще угасне
и светът ще се върне в ръцете
/самотно/ изгряващ. Прекрасен...
2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар