Обесил се в очите ми на вяра,
Ти още премълчаваш и се люшкаш.
Като кораб - към скалите плаващ...
Погледът ти счупи се по мъжки
и не смее във очите да ме види,
за да избегне своята позорност.
Въжето ти прилича ми на милост...
Не ми е нужно! Котвата ти - двойно!
22.02.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар