на майка ми
И защото ти човек
си ме поискала, родила,
Човек си ме живяла,
такъв си ме погребала,
изпращам ти звездите,
нощем теб да те завиват
и мъка да удавят ти
в човешките тешения.
И защото си будувала,
кога била съм трескава
от болести /вина,
любов или пък скръб/,
ти пращам месечината
със сребърна си прежда
да ти сплете човешката
опора за гърба.
И защото ти си пяла ми
усмивки и обятия,
кога била съм тъпкана,
обидена, боляща,
аз пращам ти Вечерницата
/моето разпятие/
да крепне ти сълзите,
стените, празнотата им.
И защото съм изстинала,
заровена, мълчаща,
от никого не търсена,
никому потребна,
на теб ти пращам /всичко/
аз човещината си…
Ти Човек си ме родила,
живяла и погребала…
10.01.2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар