Навън вали невинно зима,
а в очите ти от слънчев лъч
играят малки балерини,
когато ме рисуваш с пръст,
когато ме целуваш с поглед
и с устни леко ме цериш
от есенните ми тревоги,
от страха, че ще се изпарим
сякаш сме мираж в пустиня.
Лъхаш ми на топлота.
Имаш аромат на сила
със сладка нотка във гласа.
И остава само крачка
да престъпя цял живот,
във който бях едно нещастие,
една потребност от любов.
А после... в греещите шепи
на безоблачната ти душа
ще се сгуша тихо
и навярно
ще стана капчица вода,
която ще изпиеш жадно.
Ще те пия бавничко и жадно
ОтговорИзтриванеи в хаоса, в студа и в зноя -
до капчица ще те открадна,
за да бъдеш винаги ти моя! (: