Ти свикнал ли си десетте ти пръста
да отброяват дългите секунди,
в които най-културно и задръстено
изчакваме и с волски дъх се трудим
светът около нас да ни признае
и тиха благодарност да отправи:
идете и бъдете!,
т.е. казващ,
че нещичко за него сме направили?
И вече може малко да се имаме.
И вече може нещичко да вземем
за двама ни, наивност проявили,
че съществува чувството „споделяне”
и повече от глупаво повярвали
един във друг и успоредно в себе си.
Недей да свикваш. Време ни е заедно
да му покажем на света ръцете си
и как умеят също да го удрят,
и как намират право да се вземат -
достатъчно на чуждото слугувахме.
Днес 20 общо пръста са допрени
и вече дълго няма да се пускат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар