Блоковете стъмниха прозорци,
полунощ удари и замина,
оставяйки в душата ми пробойна,
през която изгревът да мине.
Толкова голяма.
Толко тъмна -
като рог.
Като гробна яма.
Няма със какво да я запълня.
Със Кого да я запълня няма.
А залепват си прозорците
блоковете всяка нощ с катрана.
Какви ти изгреви бе, Боже?!
Само кръв.
От смъртоносна рана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар