Понеже си щастлив... ще те усмихна
до края на добрата ти уста,
която много често ми прилича
на резенче от пролет и дъга:
в очите ти пошепвам само с мигли
„колко те обичам” без „защо?”.
Защо-то е неясно и размито,
а ние сме прегръдка от любов.
Родени като смешни половинки,
направени във формичка „полу-„
/полу-човек, полу-усмивка,
полу-крилата-на-Амур/
в ей това все-странно време
на всякакви си чудесии
просто трябваше със тебе
да се сблъскаме /Ами!
Какъв ти сблъсък? – с теб се слепнах/.
Повече не съм парче.
Аз съм вече цяло ТУП
със твойто ТУП.
Едно сърце.
Приемам го много лично и ми стана страшно мило и разчувствано... благодаря ти ^^
ОтговорИзтриванеАз ти благодаря, че си се оставила да те усмихна (:
ОтговорИзтриванеАбе май и аз го приемам много лично :D Адски усмихващ стих, блазе на тоя, на който е посветен!
ОтговорИзтриване