Днес дишам ужасно щастливо.
Навън е светът от памук:
на ъгъла две самодиви
си правят любими от пух,
Студът се разхожда с кожухче
и само потрива ръце,
а щом се усмихне – и дъхне
пак свежо, красиво небе.
Врабчетата в такт ръченица
подскачат и търсят трохи,
намират ги в детски ръчици
и в топли човешки очи.
Как всичко е хубаво, чисто,
горе, високо сега
Господ от сто захарници
поръсва с усмивки света.
Ако трябва да се даде определение за този стих, то то е следното - "подканящкъмвторитретииедвалинечетвъртипрочитсупере!"
ОтговорИзтриване