събота, 1 август 2009 г.

От нишка живот и цветя

Понякога ставам ужасно летлива
в очите ти топли кръжа
и никакви сили не ми се намират
да искам, да мога да спра.
А ти ме целуваш по голото рамо
и шепнеш ми обич, дори
да знаех, да вярвах, че можеш да лъжеш,
в незримост да кацна не бих.
Сърцето ми всъщност е истински семпло
нишка живот и цветя,
и ти - онзи вятър с горещия шепот,
с очите, в които летя.

Събуждане

Днес птиците, големи като длани,
покриват ми очите с лекота
и много въздух, като изгрев парещ,
в миглите ми правят на сълза,
с която се отмива яростта ми,
мехурчета сапунени летят,
облечени в дъги, дъгите - в ранни
цветове, способни да цъфтят...