неделя, 1 май 2011 г.

Иначе съм друга

Понякога съм скучна и съм зла,
гледам си на чай, броя прашинки,
бърша пръсти в бялата зора
и мислите си запечатвам в снимки
(наместо да ги хвърля). От опашки
котешки сглобявам си пътека -
зад ъгъла ще свърнат и безстрашно
ще бързам към завоя. От портрета
на ален мак в душата прокървявам
и после дълго зайчета рисувам,
които по вълните бягат
да се спасят от хищните акули.
Понякога на босо стъпвам тежко,
заоблени клавиши правя плочките,
прескачам всяка втора грешка
и опитно си замаскирвам точките.

Понякога дори лепя крилцата си...

Червена книга, стр.***

Среднощните сълзи са благодат
за тези, дето спят във друга стая,
за тези, дето в малкия им свят
не дават даже копче да оставиш,
не искат нито мисъл да родиш,
нито зрънце обич да посееш.
Среднощните сълзи са мит,
застрашен от всяка нужда за споделяне.