понеделник, 24 февруари 2014 г.

Житейско

Живеем и умираме. Живеем
и умираме. Живеем и умираме...
Губим се в каквото разпилеем
 и се пръскаме из всичко, що намираме.
Събираме, а вътрешно пустеем
за още. Като пясък се събираме.
Живеем и умираме. Живеем
и умираме. Живеем и умираме.

неделя, 23 февруари 2014 г.

Вечност на примигвания

Защо човек тъгува аз не знам,
защо изпитва липса като болка...
Мъждука в мен светулчица от плам
и морзово те търси. Като котка
сърцето се оглежда за ръце,
в които най-гальовно да отърка
нуждата за близост. Ала не.
Липсваш. В мен светулката издъхва.

На шоколад ти ухаят устата

Животът боли като зъб,
щом отново те чакам и чакам,
настъпила тънкия ръб
на "мога/не мога нататък".
И този дълбок живобол
човърка до нерви, човърка
до костния мозък, набол е
ума на топлийчица тънка...
Животът боли като зъб,
но, появиш ли се само, веднага
минава оттатък - *потръп!*
и става най-чиста наслада.