неделя, 23 февруари 2014 г.

Вечност на примигвания

Защо човек тъгува аз не знам,
защо изпитва липса като болка...
Мъждука в мен светулчица от плам
и морзово те търси. Като котка
сърцето се оглежда за ръце,
в които най-гальовно да отърка
нуждата за близост. Ала не.
Липсваш. В мен светулката издъхва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар