неделя, 23 февруари 2014 г.

На шоколад ти ухаят устата

Животът боли като зъб,
щом отново те чакам и чакам,
настъпила тънкия ръб
на "мога/не мога нататък".
И този дълбок живобол
човърка до нерви, човърка
до костния мозък, набол е
ума на топлийчица тънка...
Животът боли като зъб,
но, появиш ли се само, веднага
минава оттатък - *потръп!*
и става най-чиста наслада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар