събота, 21 август 2010 г.

Трева и снежинки

Преди да те помоля да мълчим
в очите ти дълбоко ще погледна
и всички наши хлипащи сълзи
ще се слеят
тихо,
до последната.
И всички наши женски снегове
ще се стопят от женските пожари.
Прощавай, мамо, че се виждаш в мен -
пияна от тъга, от мъж прошарена...

а искахме сърцето да крепим
и искахме косите им да пазим.

петък, 20 август 2010 г.

Което младостта не може

Ти знаеш как е трудно да заспивам,
ти знаеш как очите ми са бдящи
и въпреки това откриваш
тъгата ми, в гърдите спяща,
и тихо я целуваш - да сънува,
и леко я отвиваш - да изстине.
Ти знаеш, че когато се събуждам
в очите се протяга твойто име
и в устните беззвучно разцъфтява,
разлита ме, когато ме прегърнеш.
Ти знаеш. Как е трудно да забравя,
че млади сме за общо бъдеще...

петък, 6 август 2010 г.

Относно пръстите и правото

Ти свикнал ли си десетте ти пръста
да отброяват дългите секунди,
в които най-културно и задръстено
изчакваме и с волски дъх се трудим
светът около нас да ни признае
и тиха благодарност да отправи:
идете и бъдете!,
т.е. казващ,
че нещичко за него сме направили?
И вече може малко да се имаме.
И вече може нещичко да вземем
за двама ни, наивност проявили,
че съществува чувството „споделяне”
и повече от глупаво повярвали
един във друг и успоредно в себе си.
Недей да свикваш. Време ни е заедно
да му покажем на света ръцете си

и как умеят също да го удрят,
и как намират право да се вземат -
достатъчно на чуждото слугувахме.
Днес 20 общо пръста са допрени
и вече дълго няма да се пускат.