събота, 25 юли 2009 г.

В твоите хиляда лунички

Не мога да спя във ръцете ти!
Какви са ти дланите само -
топли, направо горещи,
по-точно са жар и са пламък,
по-точно са огън и обич,
наклАдена, луда любов...
Не, не мога да спя във ръцете ти
нито в този, ни в следен живот.

/а пък ти ще си тъжен, понякога...
ще те пари и малко боли,
но/

недей да се сърдиш, че вятърът
даже хладен е жив и лети,
недей да бодеш във душата си
кръпки от ревност. Заспивай,
а аз ще съм тиха във дланите,
щом по устните обич поливам,
опряла глава на гърдите ти
във сърцето ти пак ще политам,
като полъх среднощно въздишащ
в косите ти пръсти ще сплитам
и в твойте хиляда лунички
ще се влюбвам, със тях ще се любя
на ръба на едните си мисли,
че без тебе съм просто изгубена...

не, не мога да спя във ръцете ти,
във очите ти само заспивам.

Всеки миг ще падна на небето ти

...не мога да повярвам. От Луната
остана пухкав облак на небето,
облечен само в пръстите на вятъра
и с усмивката на слънцето засветил.
До него като ято сини гълъби
въздухът по гръб се е излегнал

/защото ми е някак много гъдел,
когато все натам поглеждам,
аз се чувстам тиха и препускаща/
,
където ти ме чакаш и ме чакаш.
Не е ли време да се спусна
по гладката любов в душата ми
преди да кипне и да ме удави,
преди да ме направи на ракета,
която е политнала нагоре
и всеки миг ще падне на небето ти...
А там е онзи облак - от Луната -
и в дланите на вятъра си мърка

/гальовна съм и жадна за ръката ти
и дрехата от голите и' пръсти/
.

сряда, 1 юли 2009 г.

За самотата /Отново те поисках твърде много

Очите ми не могат да напълнят
нуждата у мен да те попия,
и кожата ми в твоята потъва,
но пак не може цяла да се скрие.
Мислите ми вече са от плът.
Откакто сме със теб, не се убождам,
а се хвърлям в топлата ти гръд,
без която се усещам невъзможна.
Но пак боли... и пак съм много трескава,
отвътре ми е буря. Блъска вятър.
И плача от едничката си сила
и от всичките си, много, недостатъци.
А ти си тук. Понякога те има,
когато те посягам със ръка
и въпреки това се свивам,
защото в мен съм дяволски сама...

и не мога да ти дам дори парченце,
което да е чисто и добро.
Ужасно те обичам... но погледна ли те,
у мен вали.
(Желая те,) Любов.