В твоите хиляда лунички

Не мога да спя във ръцете ти!
Какви са ти дланите само -
топли, направо горещи,
по-точно са жар и са пламък,
по-точно са огън и обич,
наклАдена, луда любов...
Не, не мога да спя във ръцете ти
нито в този, ни в следен живот.
/а пък ти ще си тъжен, понякога...
ще те пари и малко боли,
но/
недей да се сърдиш, че вятърът
даже хладен е жив и лети,
недей да бодеш във душата си
кръпки от ревност. Заспивай,
а аз ще съм тиха във дланите,
щом по устните обич поливам,
опряла глава на гърдите ти
във сърцето ти пак ще политам,
като полъх среднощно въздишащ
в косите ти пръсти ще сплитам
и в твойте хиляда лунички
ще се влюбвам, със тях ще се любя
на ръба на едните си мисли,
че без тебе съм просто изгубена...

не, не мога да спя във ръцете ти,
във очите ти само заспивам.