сряда, 1 юли 2009 г.

За самотата /Отново те поисках твърде много

Очите ми не могат да напълнят
нуждата у мен да те попия,
и кожата ми в твоята потъва,
но пак не може цяла да се скрие.
Мислите ми вече са от плът.
Откакто сме със теб, не се убождам,
а се хвърлям в топлата ти гръд,
без която се усещам невъзможна.
Но пак боли... и пак съм много трескава,
отвътре ми е буря. Блъска вятър.
И плача от едничката си сила
и от всичките си, много, недостатъци.
А ти си тук. Понякога те има,
когато те посягам със ръка
и въпреки това се свивам,
защото в мен съм дяволски сама...

и не мога да ти дам дори парченце,
което да е чисто и добро.
Ужасно те обичам... но погледна ли те,
у мен вали.
(Желая те,) Любов.

1 коментар: