вторник, 16 декември 2008 г.

Небето се изплака в мене


От влакове сърцето ми е линии
Кога ли се научих на вървене
И не е само тази сила
Когато длан разтвориш в мене
Аз лягам в нея. Аз не зная
На коя страна да се обърна
И все със гръб към теб оставам
И все се мъча да надзърна
В двете ти очи /любов ли бяха,
слънце, сняг или слана?/
Едни очи и длан – тезгях,
на който с трупа си лежа
Само за да ме погалиш
И да ми дадеш сигнал
Че е суха мойта жажда
С час - за вечно закъснял
От влакове сърцето ми е линии
Кога ли се научих на вървене
Навярно твърде съм препила
Небето се изплака в мене.
13.12.2008

Между приятели!


Аз мога да бъда. Най-добрата приятелка...
...
Свил се е здрачът в краката ми...
И само с луни строя ти параклис...
Там да събираш устата си...
...
Които си пръснал по всевъзможни...
Любови /как беше последната?
Нервна? Целува ли често ръцете ти
в опит да помниш я с белег/
...
Недей да мълчиш, имам нужда от знание...
/за теб трябва том на напиша,
който не свършва с корицата задна…
а само с безкрайни въздишки/
...
На твоите феи, магьосници, вещици...
По свещичка една ще запаля...
И дано да им стигне. Те, изневерите...
Не познават светлите стаи.
...
Но само мълчиш. Трепери в ръката ти...
Единствена, молеща свещ...
И с меките устни шепнеш в косата ми…
“На сърцето ми близка и на душата,
Приятелко…
дали молитвата ще разбереш?!”

Сбъдната среща


Заспивам със лятото в свита ръка…
А в пръсти сърцето ми тупка…
Усетило свежест на морски легла…
И мидени плажни светулки…
...
Помислила нещо си пламва дланта…
От свян се кикоти кокетно…
И тихо си шътка… поела едва…
Глътка въздух от спомняне цветно…
...
Пее гъдел на същата тази ръка…
Лягат нежностни, мургави песни…
И пошепват устни във влажна коса…
И целува тя силните плещи…
...
Гали по шията аромат на вълна…
Хладка, топла… гореща…
След заспиване пяна ме носи в ята…
Къмто лятото… сбъдната среща…

Не бих те сгърчила в мечта


...На две мечти не бих те разделила…
...
На повече - би станало беда…
Ти си Космос и Вселена си, и… мила…
Ласка върху моята душа…
...
Монологът ни е разговор на близост…
Вяра в кръст езически, раним…
Не на гордост, без резерви ме помисляш…
И те чувам в гъстите мъгли…
...
Чувствувам тоя ритъм и се плаша…
Но без страх пристъпвам в твойта длан…
В размити щрихи ставам ясна, ярка…
Ти си моят образ Великан…
...
Не бих подела в мен да се наплача…
И да не видиш никоя сълза…
За нея много топлото ти значи…
...
…Не бих те сгърчила в мечта…

Слънчогледане


Слънчоглед ще погледне в зеницата твоя…
Нахално-свенливо проточил глава…
За да го видиш… за да говориш…
Как има в живота и твои слънца…
...
С жълтеещи дни ще посегне по детски…
/нямат спирачки, пази ги добре/
Разумно се возиш на сън-въртележка…
Там остави го, по изгрев да мре…
...
И, щом свечери се, пак да погали…
Зеницата твоя със топла глава…
Слънчогледа посях, за да се опазиш…
В живота, знай, има и твои слънца…