вторник, 16 декември 2008 г.

Не бих те сгърчила в мечта


...На две мечти не бих те разделила…
...
На повече - би станало беда…
Ти си Космос и Вселена си, и… мила…
Ласка върху моята душа…
...
Монологът ни е разговор на близост…
Вяра в кръст езически, раним…
Не на гордост, без резерви ме помисляш…
И те чувам в гъстите мъгли…
...
Чувствувам тоя ритъм и се плаша…
Но без страх пристъпвам в твойта длан…
В размити щрихи ставам ясна, ярка…
Ти си моят образ Великан…
...
Не бих подела в мен да се наплача…
И да не видиш никоя сълза…
За нея много топлото ти значи…
...
…Не бих те сгърчила в мечта…

1 коментар: