вторник, 16 декември 2008 г.

Между приятели!


Аз мога да бъда. Най-добрата приятелка...
...
Свил се е здрачът в краката ми...
И само с луни строя ти параклис...
Там да събираш устата си...
...
Които си пръснал по всевъзможни...
Любови /как беше последната?
Нервна? Целува ли често ръцете ти
в опит да помниш я с белег/
...
Недей да мълчиш, имам нужда от знание...
/за теб трябва том на напиша,
който не свършва с корицата задна…
а само с безкрайни въздишки/
...
На твоите феи, магьосници, вещици...
По свещичка една ще запаля...
И дано да им стигне. Те, изневерите...
Не познават светлите стаи.
...
Но само мълчиш. Трепери в ръката ти...
Единствена, молеща свещ...
И с меките устни шепнеш в косата ми…
“На сърцето ми близка и на душата,
Приятелко…
дали молитвата ще разбереш?!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар