сряда, 19 декември 2012 г.

Сторено - речено

Някой каза го кратко
и май беше точно -
тихи сме, щом сме щастливи.
Поетът е много
странно животно -
обича най-тъжните книги...
Пресява тъгата,
добавя горчивост
и бърка добре да омеси,
после и щипчица
нещо красиво
(мечта, невъзможност, копнежи)
и ето душата му,
сърцевината,
онова, за което да пее.
Но щом е щастлив,
пестелив е с' словата,
не хаби ни пастели, ни време.
Затова му мълча
на листа отпред -
с каквото можах
го изписах,
НО...
аз съм щастлива,
щастлива съм с теб
до безумие, до нестишие.