Слънчоглед ще погледне в зеницата твоя…
Нахално-свенливо проточил глава…
За да го видиш… за да говориш…
Как има в живота и твои слънца…
...
С жълтеещи дни ще посегне по детски…
/нямат спирачки, пази ги добре/
Разумно се возиш на сън-въртележка…
Там остави го, по изгрев да мре…
...
И, щом свечери се, пак да погали…
Зеницата твоя със топла глава…
Слънчогледа посях, за да се опазиш…
В живота, знай, има и твои слънца…
Няма коментари:
Публикуване на коментар