От влакове сърцето ми е линии
Кога ли се научих на вървене
И не е само тази сила
Когато длан разтвориш в мене
Аз лягам в нея. Аз не зная
На коя страна да се обърна
И все със гръб към теб оставам
И все се мъча да надзърна
В двете ти очи /любов ли бяха,
слънце, сняг или слана?/
Едни очи и длан – тезгях,
на който с трупа си лежа
Само за да ме погалиш
И да ми дадеш сигнал
Че е суха мойта жажда
С час - за вечно закъснял
От влакове сърцето ми е линии
Кога ли се научих на вървене
Навярно твърде съм препила
Небето се изплака в мене.
13.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар