петък, 10 април 2009 г.

***

Аз някога от пукнато сърце
ще задъхам всичките си клетки
и вгледана навътре
/много/ в теб
с мокрите клепачи, с мисли редки
ще помоля да ме нараниш,
да ме скъсаш, да ме счупиш. Силно
Ще желая да ме заболи,
за да закървя навън. Обилна
Тъгата ми мехурите ще спука
и чистият сапун ще насълзи
моята любов. Като загубена
търся със ръце у теб врати...
а те без ключ са винаги отворени
и чакат да прекрача прага,
ала съм се спънала във погледа
и без да искам все ти бягам...
а копнея тъй да ме притиснеш,
както някога, безвъздух да е в мен.
Обичам те, обичам те... обичам...
и няма
/м/ сън, и искам само теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар