петък, 10 април 2009 г.

Бял свят

Облачно. Мъгла като в кутия.
Вътре пърхат хиляди души,
викайки си, че не са от тия,
дето вземат в своите уши
само лични искания. Молят...
да ги чуят; вяра в тях...
като лъч усмивчен, като поглед
да посеят и да я родят.
Трепвайки, очите им са пълни
с капчици обиди, самота.
Виковете, сякаш, с пълно гърло,
не помагат. Само ги болят.
В празните местенца. По отляво...
Като барабан вали дъждът
с пианената песен на печал
и с пръстите на търсещия глух...
Вдигнали затвор от отрицания,
гласовете тъпанчета пукат.
Увисва сред мъглата неразбраното
и само дъжд в гърдите чука...

Няма коментари:

Публикуване на коментар