Две тихи мъки са се блъснали,
стиснали молби. Сънят е кратък.
Всеки ден е с вкус на дъжд,
но момичето е винаги на татко.
Сълзите като неми стъкълца
се задържат, вкопчени в очите -
колкото расте стената,
толкова по-здраво са зашити.
Заветите. И вятърът е студ.
Заклещва мисли като хала.
Утрото изгрява. Той е глух,
а пък то – ужасно закъсняло…
Няма коментари:
Публикуване на коментар