петък, 10 април 2009 г.

Порастване

Две тихи мъки са се блъснали,
стиснали молби. Сънят е кратък.
Всеки ден е с вкус на дъжд,
но момичето е винаги на татко.

Сълзите като неми стъкълца
се задържат, вкопчени в очите -
колкото расте стената,
толкова по-здраво са зашити.

Заветите. И вятърът е студ.
Заклещва мисли като хала.
Утрото изгрява. Той е глух,
а пък то – ужасно закъсняло…

Няма коментари:

Публикуване на коментар