събота, 11 април 2009 г.

Сбъдни ме!

Когато падам във очите ти
и търся нежното си име,
ти недей го говори,
а сбъдни го,
а сбъдни ме...

И щом се спусна по страните
на лицето
докосни ме,
като капка ме обичай,
прегърни ме,
целуни ме,

за да мога да съм дъжд,
ти звънливо изречи ме
само с устни,
само с дъх
Само с себе си...
Сбъдни ме!

2 коментара:

  1. Имай милост, Поетесо! Защо я виждам чак сега? Как е успяла тази прелест да ми убегне?!

    ОтговорИзтриване
  2. Ама ти... знаеш ли колко е хубаво само?!

    ОтговорИзтриване