Въздухът е станал на любов.
Ято от светулки в хоризонта
ми намига /как да взема дъх
в този миг на пулс/, светлИ живота
в двете ти очи, като слънца.
Миглите ти днес са ми чадъри
с нежната способност на крила,
с цвят калинков, с мирис на зюмбюли...
Пак ли ме разцъфна, откога
всеки миг съм нова? Ведра. Свежа.
Ти си утро, аз пък съм трева,
поникнала от чистата ни нежност
...от онзи пулс - на обич и надежда...
Tеб, малка моя, човек може само да те обича!
ОтговорИзтриване