събота, 11 април 2009 г.

Вишнена

Как искам да сънувам, че по тебе
вишнено със устните подреждам
пролетни калинки
/пак през мигли
своя малък свят, изглежда,
обикалям с пламнали зеници,
вярвайки, че тебе ще открия/

Моля те, лежи и просто дишай.
Иска ми се... да държа магии...
в празните си длани и до тебе
в меките прегръдки аз да кацна,
ала пак
/отново!/ потрепервам...
Толкова студена съм. И тясна.
Толкова окъсана. И остра

/моля те, Любов, гнева прости ми...
той е истински и още
кара ме да бъда по-значима
за личните си загуби/

Откакто
със слънчогледи в мене се пресегна,
аз съм по-различно слаба,
повече мириша на постеля,
която твърде празна е останала

/можеш ли да ме усетиш?
Синя е тъгата ми и право
в теб се влива/
като есен.

Искам да подреждам по устата ти
пролетни калинки. И усмивки.
Твоите лунички са местата,
в които се оглеждам, до щастливо...
Толкова обичам те
/накратко/

Няма коментари:

Публикуване на коментар