***

Когато мидите запеят тихо,
идва краят на нощта.
Те рушат стените рифови
и денем ново ги градят.
Те затварят малко слънце
в дупчиците празнота.
Пеят много тихо мидите…
Да родят пак светлина.


Щом заспи денят, калинките
точиците си броят…
На светулкови намигвания
кръгчета от майски мрак
те добавят по крилцата си
и танцуват. Заранта
изтощени са калинките.
И губят точици в деня…
28 Май ‘08