Когато няма/ш/ какво да дадеш

събота, 11 април 2009 г.

Когато няма/ш/ какво да дадеш

Сърцето не е от злато.
Тупти под ръцете от скреж
и
Е толкова тъжно, когато
нямаш какво да дадеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Във устните ти - аленото утро,
целуна още спящите очи.
Дочух гласа ти. Някъде навътре.
Дъха усетих чело да гори.
Прошепнах във просъница: Обичам!
На сянката, преминала над мен.
Отхлупиха се бавничко очите,
от аромата на любимия ти крем.
* * * * *
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.

И така да бъде вече невъзможно
извън пределите ти миг да съществувам,
в живота - твоя първи сняг,
в теб да се стопя жадувам.

dodic

Дори и да умра, аз пак ще се покажа
в окото на врабче и от дървото ще ви гледам.
Или с походката на някой бръмбар важно
ще прекосявам сутрин двора на съседа.
...
Ще бъда мишката - с мишлетата ще тичам
до премаляване покрай стените на затвора.
Или глухарчето, което през една тръбичка
се вслушва в болките на цялата природа.
Или пък - думата, която върху камъка ме чака
(смъртта на думите не може да надвие...)
Аз чувам как расте костта на моето глухарче.
А някой ден дано да чуете и вие.

Борис Христов

Годините ми вдъхновяват дните.
Потъпкай ме. Да бъда себе си отново.
(За нищо на света не бих опитала
дали горчи изпитата отрова.)
* * * * *
Защото се страхувам. Ще съм смела.
И никога не съгреших. Прости ми.
Цената е едното ми доверие.
И те обичам. По милион причини.
* * * * *
Пия кафе в чаени чаши.
И нощем не оставям лампите да светят.
Седя във тъмното и си повтарям...
че е мое небето.
Че е мое небето!

BLUE_ROSE

събота, 11 април 2009 г.