петък, 10 април 2009 г.

Некрасива

Съм!


Устата ми са в крайчетата тъжни
и пълни са с усмивчици на дъжд,
докосвам всеки свят с трептящи пръсти.
Ръцете ми са чужди. Като мъж…
Косите ми забравят да се връзват.
И
/винаги/
ухаят на печал.
В клепачите затворила съм въздух,
той набъбнал е копнежа. Всяка длан…
Като пустиня. С линийките къси.
Търси друга длан да изсуши.
Очите ми са кестени, поръсили
тротоара на човеците, с бодли.
Краката ми са същи снегоходки
и цялата на зимен дъх отивам.
Простете ми! Пазете своя поглед


от мене – Некрасивата!

1 коментар:

  1. Говори ми, говори ми, аз обаче още си чакам снимчицата... Айде решавай най-после, да не взема аз да реша... (мухаха) (:

    ОтговорИзтриване