Аз малко за тебе съм плакала,
Моя голяма Любов,
а трябва да пълня ръцете ти
заедно с топлия джоб,
дето отляво в гърдите ти
пази бездънно и тихо
толкова слънчеви сънища,
толкова плетени стихове.
Малко за тебе съм плакала
и нокътче само усмихвала,
а колко Любов съм събрала
- без отговор, а съм се питала…
14 Октомври ’08
Няма коментари:
Публикуване на коментар